За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
Вие ще си отговорите на този въпрос. Има съответната литература. За Япония е писано много. Кога по-обективно, кога — по-малко… От тази литература обаче е известно, че в Япония тая работа с връзките по причини, които вече разисквахме и още ще разискваме с Кането сан — не върви… Никак. Със служебните канапета работата също не става — в Япония има доста много заведения и заведенийца, където г-н директорът на магазина на „Мицукоши“ от ул. „Гинза“ би могъл срещу доста скромно заплащане да прекара къде-къде по-приятно, отколкото да си ключи кабинета и да трепери кой ще го проследи с хитро и техническо око.
В Япония всички тия грижи продавачките ги нямат — както навремето писа за Гергана дядо Петко Рачов Славейков… Защото като се ожени една японка, нейното място не е вече в магазина, не е на бюрото, не е… където щете другаде, а у дома. Мъж да гледа, деца да ражда, семейство да върти… Ще кажете: ама как, и такъв закон ли има, след като се оженят, жените да се прибират у дома? И такъв закон ли е измислен в Япония? Да, и такъв закон, макар че той не винаги е написан черно на бяло… От него в крайна сметка тръгва и при него завършва цялото тайнство около неповторимостта на японската жена. Около нейните чарове, около нейните милни обятия, около нейната съвършена женственост, около всичко, което каже ли се за жена и е от хубаво по-хубаво, търси го у японката…
Ще ме извини г-н Кането, че прекъснах сериозния си разговор с него за известно време, но не мога да не пусна завистлив поглед към японския мъж, щом ще говорим за японската жена…
Ох, японки, японки — знае ли светът, като толкова много ви се възхищава, като световната жена толкова много ви завижда на чара и женствеността, на какъв хал всъщност са поставени не малко от вас?…
Още като се роди на този свят малкото момиченце, майка му, казват, му показала едно цветенце. Такова цветенце да стане и самото то. Да има вкус към нежното, към изящното, към онова, което възвишва душата. Освен на култ към красотата, малкото още момиченце се учи и на култ към мъжа. Все едно дали това ще е най-напред баткото, таткото, чичото, който ще дойде на гости, или бъдещият съпруг. На този свят японката не се ражда, за да прави по-конкурентен тръста на г-н Киото, а за да бъде женствена, да бъде сладост, ръкавичка, отмора, развлечение, нежна опора, гордост, очарование… Аз ще спра дотук, вие продължавайте нататък и допълвайте каквато още хубава дума ви дойде наум за жената.
Стари, стари притчи разправят, че това положение на японката в едно средно семейство се изразявало горе-долу така: В далечното минало, когато водата била кът, научно-техническата революция и двайсети век не били доставили толкова много и всякаква вода на средния японски гражданин, той пак обичал, както и сега, да се къпе. Култът на японеца към чистотата не е от вчера и не е за ден-два, или само за пред хора… Та, къпели се в ония диви феодални времена японците в следния ред: най-напред мъжът! Никакъв турчин, а още по-малко българин, съпруг на еманципирана жена, не може косъм да отскубне от главата на японеца по пашалък в това отношение. Но за кефовете и пашалъка на японеца-мъж ще говорим и по-нататък. Тук само отбелязваме, че той се изкъпва задължително пръв. След него се къпе по-големият син. Ако има и втори син — той е наред. Все същата вода. Следва момиченцето — ако има такова. Най-подире се къпе японката-майка. И измива съответно банята. Ако се появят, да речем, гости в семейството, традицията не се променя. Къпането и с гости и без гости следва своя свещен, установен от не знам кога си и от кой си Буда ред. Първо — стопанинът на къщата, второ — мъжът гостенин, трето — децата на къщата — момчетата. Следват момчетата на гостенина, ако има такива. Когато свършват момчетата, започват момичетата. Най-напред — съпругата на гостенина, след нея — дъщерите и след тях — дъщерите на домакина. Най-после — жената домакиня. Това е наистина предание. В съвременни живот дори звучи като легенда, но тя е много показателна.